Безжични /wireless/ микрофони - кратък обзор
Напоследък дистанционните микрофони получиха изключително широко приложение сред потребителите. На нашия пазар има различни видове и марки с най-различни екстри, като някои от тези екстри не само, че не помагат, но и сериозно затрудняват потребителите. Затова ще направим кратък обзор (за начинаещите) на масово предлаганите на нашия пазар изделия, както и ще коментираме някои от екстрите.
Дистанционните микрофони имат предавател (вграден в дръжката) и приемник. Приемника приема сигнала от микрофона (дръжката), обработва го и го предава по кабел към озвучаващата апаратура.
На нашия пазар се предлагат най-често единични и двойни дистанционни микрофони.
Единичните са един микрофон + един приемник
Двойните са: два микрофона + един общ приемник
Най-търсени са двойните микрофони поради икономически съображения, защото те обикновено са с около 20-30% по-скъпи от единичните, но пък вършат двойна работа.
Микрофонът на практика е една трептилка, която нашият глас кара да трепти. И това трептене трябва да е равномерно за всички честоти и гласове, но на практика това е невъзможно. Всеки микрофон (респективно неговата шпула) има нелинейност, т.е. преобразува някои честоти повече, а други по-малко. От този елемент изключително много зависи как ще звучи микрофона.
Така изглежда микрофонната шпула.
Всяка микрофонна шпула си има своите характеристики, като честотен обхват /доколко е равномерен той/ и диаграма на насоченост. Това последното също е много важно и на практика то показва дали трябва да говориш по микрофона по точно определен начин (разстояние и ъгъл).
Затова често се случва скъп, качествен и марков микрофон да не се хареса. Просто да не е подходящ за даден глас. Има микрофони, които са по подходящи за женски гласове, други за мъжки, всеки си има особености /тембър/. Затова трябва да се пробват различни модели и така се установява дали е подходящ за вас или не.
По отношение на честотата, по която се прехвърля сигнала между приемника и предавателя биват два типа:
Нискочестотни: VHF с честота 200-300Мhz
Високочестотни: UHF с честота 700-900Мhz
По принцип и двата типа се използват и дават добро качество на звука, но височестотните са по-скъпи, изградени са с по-различна елемента база, смущенията в този диапазон са по-малко вероятни и се счита, че модулацията е по-добра. Поради тези причини високочестотните са и по-скъпи с 40-100% спрямо нискочестотните.
Напоследък все по често на пазара се предлагат и микрофони със сменяема /избираема от потребителя/ честота. На практика производителят е заложил примерно 16 избираеми честоти (най-често от UHF), като те се избират с копче от предавателя (дръжката), означени като канали. По този начин, ако настроиш канал 1 на предавателя (дръжката), на приемника също трябва да нагласиш 1 канал. Идеята е, че, ако на дадена честота има смущения (което е малко вероятно) или има друг микрофон на същата честота, може да се превключи на свободна неизползваема честота (канал). Идеята е добра, но практиката е показала два много големи недостатъка.
Първо: Обикновеният потребител се справя трудно. Той трябва да наглася честоти всеки път, което не винаги е лесно. Освен това се случва в бързината или от притеснение точно по време на изпълнението без да иска, да смени честотата (натисне бутон). Това колкото и невероятно да звучи се случва често.
Второ: Сериозен недостатък е голямото усложняване на електрониката. Това усложнение е предпоставка за проблеми. Ако се случи повреда в този блок, ремонтът е почти невъзможен, за сметка на това цената расте. Това е много спорна екстра и струва двойно повече от микрофоните с фиксирана честота.
Много полезна екстра е наличието на индикации по приемника. Минималните индикации, които е желателно да има един микрофон са две. Едната е свързаност приемник/предавател и се означава с RF обикновено. Това е много важно, защото като включиш микрофона on/off на дръжката светва диод на приемника. Това означава, че двете устройства са се разпознали. Така само с един поглед можеш да разбереш, че и батериите са наред и микрофона работи. Втората индикация е обикновено пикова. След като вече микрофонът е включен, ако има сигнал с по-високо ниво (говор) втората индикация премигва.
Обикновено приемника има поне 2 изхода, чрез които се свързва с озвучителната уредба. Единият изход е небалансиран (обикновен) и той е най-често използваният. Тук се ползва моно кабел /двупроводен кабел маса и сигнал/ с 6,3мм моно жакове.
Вторият е балансиран изход. Този изход е с високо качество и обикновено се ползва, когато се налага кабела да е по-дълъг. Тогава се използва 3 трипроводен кабел. Маса, позитивен сигнал и негативен сигнал. Използваните букси са XLR /канони/.
Идеята на балансирания сигнал е, че по два проводника върви един и същ сигнал, но "огледално" обърнати един спрямо друг. После се наслагват и ако има разлика, то това е шум, който може да се елиминира. Така може да се пренесе сигнал на голямо разстояние без шум.
Има известни спорове къде в миксера да се включи дистанционния микрофон. Дали в микрофонния вход на миксера (XLR) или в линейния, който е с 6.3мм жак. Избора най-вече зависи от нивото на изходния сигнал на приемника. Ако той е над 300 миливолта, то е удачно да е в линейния вход, ако е по-малко, тогава в микрофонния. Обикновено микрофонният вход на миксера е разчетен за ниски сигнали от порядъка микроволтове, докато линейният вход е от порядъка на стотици миливолтове.
На приемника на дистанцинните микрофони обикновено е изписано изходното ниво на всеки изход и то се колебае в големи граници за всеки конкретен модел.
Много е важно да се обърне внимание на поддръжката и обслужването на микрофоните. Практиката е показала, че дистанционния микрофон изключително често се изтърва, чупи, или просто го е навалял дъжда. Това е рискова стока, механичните повреди не се покриват от гаранцията. Статистиката показва, че копчето (on/off) на предавателите често дефектира и тъй като те са малки със специален дизайн, е трудно да се заместят. Затова е важно самият микрофон да е ремонтопригоден, ако може да се закупи само повредената част или предавателя. Малко фирми предлагат такава екстра, но все пак ги има. Това е особено важно, ако с микрофона боравят много хора или ще работи в рискова среда. И най-скъпият микрофон може да откаже (или просто се счупи) в най-напрегнатият момент. Спасението е да имаш резервен на подходящата честота.
По принцип, скъпи микрофони със сменяема честота е удачно да се ползват, когато потребителят (певецът) е отлично запознат с особеностите му, работи се с професионален озвучител и може бързо да се реагира.